Feb 12, 2017, 11:00 AM

Рени

  Poetry » Other
435 0 0

                           Рени

 

Рено. Рени наричах първата си кола,

а тя, първата кола, е като първата жена,

не я забравяш и нея никога.

С тази кола возех мойте деца още от бебета.

Стара но истинска кола от някога,

когато нещата бяха истински не като сега.

Тя никога на пътя не ме остави,

бях винаги навреме, не ме забави.

С децата я обичахме, бяхме семейство едно,

дано не им липства много, дано.

Но ето настъпи и нейният край.

А толкова ни беше мъчно, ще ни бъде докрай.

Взеха я. Замина. Вече я няма.

За нея на снимка само споменът остана.

Децата тъжат, тези малки шофьори,

уж я поправяха сякаш бяха малки монтьори.

Сега се возят в по-нова кола,

а те си спомнят за старата кола и за някога!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Миленов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...