Това, че съм добър,
те възмущава.
Че съм наивен - просто те гневи!
Не възразявам,
зная, имаш право.
За себе си - какъвто щеш бъди.
Но, моля те,
недей ме поучава,
че твоята душа е с друг строеж.
Ти може всичко
в мене да познаваш,
но никога не ще ме разбереш.
Тъй няма никога
да разберат критиците,
защо са се самоубивали поетите!
© Ангел Чортов Все права защищены
Но моето стихче е само реплика на конкретен човек, критиците са споменати мимоходом. А за такива като описаните от Ефросинья Русская критици, много ми допада стихът на Шандор Петьофи "За критиците ми":
"Пусть едять, наживаються и нажираються -
Они ведь тоже, все таки, в людьми считаются!"