24 апр. 2008 г., 06:49

REQUIEM (на Митко)

1.1K 0 0
Сън ли бе или кошмар
на някой, който някога мечтал е.
Дух ли бе или гробар,
зариващ се със отрицание.

Копка бавна, две... не три,
пръстта засипва ти ковчега.
Китарата прашясала стои...
безжизнена, повехнала и бледа.

Помня как сълзите ти искряха,
когато лунното дете откриваше
във всекиго от нас. И после искаше
да пеем... така, че да ни чуят в небесата.

Да ги сринем... и те, падащи с гръмовен шум,
да чуят ТЕБ. Да чуят, че веднъж
дете роди се и с мъничкия си триумф,
дори и Зевс разплака... с китарния си, нежен звук.

Летата минаха,
пръстта отдавна там е суха.
Лалета носех ти,
но плачещи и те посърнаха.

Искам да ти дам
последните си две сълзи
и с гладиоли искрено разцъфнали...
ти там ще си какъвто си...

ЗАВИНАГИ!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светослав Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...