Сън ли бе или кошмар
на някой, който някога мечтал е.
Дух ли бе или гробар,
зариващ се със отрицание.
Копка бавна, две... не три,
пръстта засипва ти ковчега.
Китарата прашясала стои...
безжизнена, повехнала и бледа.
Помня как сълзите ти искряха,
когато лунното дете откриваше
във всекиго от нас. И после искаше
да пеем... така, че да ни чуят в небесата. ...