24.04.2008 г., 6:49

REQUIEM (на Митко)

1K 0 0
Сън ли бе или кошмар
на някой, който някога мечтал е.
Дух ли бе или гробар,
зариващ се със отрицание.

Копка бавна, две... не три,
пръстта засипва ти ковчега.
Китарата прашясала стои...
безжизнена, повехнала и бледа.

Помня как сълзите ти искряха,
когато лунното дете откриваше
във всекиго от нас. И после искаше
да пеем... така, че да ни чуят в небесата.

Да ги сринем... и те, падащи с гръмовен шум,
да чуят ТЕБ. Да чуят, че веднъж
дете роди се и с мъничкия си триумф,
дори и Зевс разплака... с китарния си, нежен звук.

Летата минаха,
пръстта отдавна там е суха.
Лалета носех ти,
но плачещи и те посърнаха.

Искам да ти дам
последните си две сълзи
и с гладиоли искрено разцъфнали...
ти там ще си какъвто си...

ЗАВИНАГИ!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светослав Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...