11 апр. 2008 г., 11:32

Решение край казана за смет

757 0 4
РЕШЕНИЕ КРАЙ КАЗАНА ЗА СМЕТ

 

Мразиш ме, че имам хляб, циганино брат?

Но не съм съвсем и сляп... Зная що е глад!

Пълня ти торбите пак с трайна зимнина -

да не ровиш със мерак все по хладина...

Твойта любощенска стръв мой ли е проблем?

Искаш да откриеш пръв цигански Едем?

Чукаш по казана - уж търсиш пак храна...

Но приличаш ми досущ на една жена,

дето хем не прави секс, хем си я сърби...

Я пълни в казана днес своите торби!...

... Гъбка мъничка след дъжд - детската глава,

от казана изведнъж никне при това...

ИзвадИ детето! Тук чакай ме сега!

В мен говореше ти друг... Просто на шега...

 

Ванилин ГАВРАИЛОВ

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванилин Гавраилов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това нещо не можах да го направя много ясно, Магдалена. То си е за изтриване, ама нейсе... Благодаря, че си прочела! Хубави почивни дни!
  • Тъжно...и много истинско...за жалост...!!!
    с обич, Ванилин.
  • Тъкмо бях решил този път да го оставя да си напълва торбичките от казана, а не аз да му ги пълня от моя хладилник, гледам - детската главица се подаде отвътре... Такива ми ти работи... Но не можем да нахраним целия свят, за съжаление!... Той чука със сопа по казана да привлече внимание и гледа към моя балкон... А пускат малките циганчета вътре да им вадят това-онова, защото големите не могат да влязат... Тъжна история!
    Поздрави и от мен, Анета! Благодаря, че се отби!
  • !!!
    Много актуален стих!
    Страшно ми хареса и натъжи.
    Поздрави, Ванилин!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...