Решение край казана за смет
Мразиш ме, че имам хляб, циганино брат?
Но не съм съвсем и сляп... Зная що е глад!
Пълня ти торбите пак с трайна зимнина -
да не ровиш със мерак все по хладина...
Твойта любощенска стръв мой ли е проблем?
Искаш да откриеш пръв цигански Едем?
Чукаш по казана - уж търсиш пак храна...
Но приличаш ми досущ на една жена,
дето хем не прави секс, хем си я сърби...
Я пълни в казана днес своите торби!...
... Гъбка мъничка след дъжд - детската глава,
от казана изведнъж никне при това...
ИзвадИ детето! Тук чакай ме сега!
В мен говореше ти друг... Просто на шега...
Ванилин ГАВРАИЛОВ
© Ванилин Гавраилов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Това нещо не можах да го направя много ясно, Магдалена. То си е за изтриване, ама нейсе... Благодаря, че си прочела! Хубави почивни дни!
-
Тъжно...и много истинско...за жалост...!!!
с обич, Ванилин. -
Тъкмо бях решил този път да го оставя да си напълва торбичките от казана, а не аз да му ги пълня от моя хладилник, гледам - детската главица се подаде отвътре... Такива ми ти работи... Но не можем да нахраним целия свят, за съжаление!... Той чука със сопа по казана да привлече внимание и гледа към моя балкон...
А пускат малките циганчета вътре да им вадят това-онова, защото големите не могат да влязат... Тъжна история!
Поздрави и от мен, Анета! Благодаря, че се отби! -
!!!
Много актуален стих!
Страшно ми хареса и натъжи.
Поздрави, Ванилин!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
