11.04.2008 г., 11:32

Решение край казана за смет

756 0 4
РЕШЕНИЕ КРАЙ КАЗАНА ЗА СМЕТ

 

Мразиш ме, че имам хляб, циганино брат?

Но не съм съвсем и сляп... Зная що е глад!

Пълня ти торбите пак с трайна зимнина -

да не ровиш със мерак все по хладина...

Твойта любощенска стръв мой ли е проблем?

Искаш да откриеш пръв цигански Едем?

Чукаш по казана - уж търсиш пак храна...

Но приличаш ми досущ на една жена,

дето хем не прави секс, хем си я сърби...

Я пълни в казана днес своите торби!...

... Гъбка мъничка след дъжд - детската глава,

от казана изведнъж никне при това...

ИзвадИ детето! Тук чакай ме сега!

В мен говореше ти друг... Просто на шега...

 

Ванилин ГАВРАИЛОВ

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванилин Гавраилов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това нещо не можах да го направя много ясно, Магдалена. То си е за изтриване, ама нейсе... Благодаря, че си прочела! Хубави почивни дни!
  • Тъжно...и много истинско...за жалост...!!!
    с обич, Ванилин.
  • Тъкмо бях решил този път да го оставя да си напълва торбичките от казана, а не аз да му ги пълня от моя хладилник, гледам - детската главица се подаде отвътре... Такива ми ти работи... Но не можем да нахраним целия свят, за съжаление!... Той чука със сопа по казана да привлече внимание и гледа към моя балкон... А пускат малките циганчета вътре да им вадят това-онова, защото големите не могат да влязат... Тъжна история!
    Поздрави и от мен, Анета! Благодаря, че се отби!
  • !!!
    Много актуален стих!
    Страшно ми хареса и натъжи.
    Поздрави, Ванилин!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...