Apr 11, 2008, 11:32 AM

Решение край казана за смет

  Poetry » Other
755 0 4
РЕШЕНИЕ КРАЙ КАЗАНА ЗА СМЕТ

 

Мразиш ме, че имам хляб, циганино брат?

Но не съм съвсем и сляп... Зная що е глад!

Пълня ти торбите пак с трайна зимнина -

да не ровиш със мерак все по хладина...

Твойта любощенска стръв мой ли е проблем?

Искаш да откриеш пръв цигански Едем?

Чукаш по казана - уж търсиш пак храна...

Но приличаш ми досущ на една жена,

дето хем не прави секс, хем си я сърби...

Я пълни в казана днес своите торби!...

... Гъбка мъничка след дъжд - детската глава,

от казана изведнъж никне при това...

ИзвадИ детето! Тук чакай ме сега!

В мен говореше ти друг... Просто на шега...

 

Ванилин ГАВРАИЛОВ

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванилин Гавраилов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Това нещо не можах да го направя много ясно, Магдалена. То си е за изтриване, ама нейсе... Благодаря, че си прочела! Хубави почивни дни!
  • Тъжно...и много истинско...за жалост...!!!
    с обич, Ванилин.
  • Тъкмо бях решил този път да го оставя да си напълва торбичките от казана, а не аз да му ги пълня от моя хладилник, гледам - детската главица се подаде отвътре... Такива ми ти работи... Но не можем да нахраним целия свят, за съжаление!... Той чука със сопа по казана да привлече внимание и гледа към моя балкон... А пускат малките циганчета вътре да им вадят това-онова, защото големите не могат да влязат... Тъжна история!
    Поздрави и от мен, Анета! Благодаря, че се отби!
  • !!!
    Много актуален стих!
    Страшно ми хареса и натъжи.
    Поздрави, Ванилин!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...