Ти къде си мислиш, че отиваме?
Или пак и двамата грешим,
или пак и двамата сме прави,
или просто не подозираме,
че не знаем накъде вървим.
А мен всичко май ме притеснява -
всеки малък спор или обида
и факта, че не винаги съм права,
мога още днес да си отида.
Мога да забравя всички чувства,
защото може би не чувствам,
а само съм свикнала
с дъха на месо и сарказъм,
с жаждата за любов и оргазъм
преплитат се нишките
на нашите желания.
Превърнаха "мишките"
непукизма във мания.
"И какво от това" ще кажеш
"нали се обичаме."
Щяхме да будим света,
а ние всъщност на него приличаме.
Няма да те питам каво мислиш,
защото няма да довършим темата.
Аз още малко ще изчакам
и ще се простя с дилемата.