2 апр. 2015 г., 20:33

Реших...

Поэзия

446 0 0

Реших да си открадна миг от вечност... с него да живея. И чуден смях... по детски чист в очите ми да се засмее... Реших да си открадна облак, в небето да ме понесе... Да гледам Слънцето там горе как крие своето лице… Реших листо да си открадна от най-високото дърво... да скрия в него малка тайна… Да мисля само за добро... Реших с ръка да си отпия най-бистра изворна вода, лице със нея да измия… и да открия Светлина… Реших да взема миг Любов и с него вечно да обичам… да имам всичко в тоз живот, в което себе си обричам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬