2.04.2015 г., 20:33

Реших...

448 0 0
Реших да си открадна миг  от вечност... с него да живея. И чуден смях... по детски чист в очите ми да се засмее... Реших да си открадна облак, в небето да ме понесе... Да гледам Слънцето там горе как крие своето лице… Реших листо да си открадна от най-високото дърво... да скрия в него малка тайна…  Да мисля само за добро... Реших с ръка да си отпия  най-бистра изворна вода, лице със нея да измия… и да открия Светлина… Реших да взема миг Любов и с него вечно да обичам… да имам всичко в тоз живот, в което себе си обричам.  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Андреана андреева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...