Apr 2, 2015, 8:33 PM

Реших...

Poetry

445 0 0

Реших да си открадна миг от вечност... с него да живея. И чуден смях... по детски чист в очите ми да се засмее... Реших да си открадна облак, в небето да ме понесе... Да гледам Слънцето там горе как крие своето лице… Реших листо да си открадна от най-високото дърво... да скрия в него малка тайна… Да мисля само за добро... Реших с ръка да си отпия най-бистра изворна вода, лице със нея да измия… и да открия Светлина… Реших да взема миг Любов и с него вечно да обичам… да имам всичко в тоз живот, в което себе си обричам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0