Реших, че няма никога да спирам

12 мая 2009 г., 17:10

Поэзия

627 0 4

Не исках да си тръгвам и да плача,

когато знам, че с радостта започнах.

Сега вървя със бремето към здрача

и не поглеждам - може би нарочно.

Не исках да съм с теб и да те няма,

когато знам, че още си ми нужен.

Сега съм силна, зряла и голяма,

но пак боли ме, че не те заслужих.

Не исках да успявам без надежда

в очите на успеха да огрява.

Сега в сълза от спомен се оглеждам

и мислите на кея подарявам.

Не исках да прегръщам топло тяло,

с ръце, които свикнаха да пускат,

защото никой не е с мен изцяло
и всички ненадейно ме напускат.

Не исках да се кланя в смут тълпата

пред погледа на моята заслуга,

когато аз съм вече непозната,

и вместо себе си, откривам друга.

Не исках да застина равнодушна,

когато знам, че трепет ме зовеше

и в порива отново да Го гушна,

прозрях, че не е този, който беше.

Усмихвам се, но погледът блуждае

и търси някой... търси - не намира...

Когато тръгнах, мислейки за края,

реших, че няма никога да спирам.

ananel (Нелиса)

2009-05-12T23:18:38+03:00

Може би ще спреш...когато погледът спре да блуждае. Дано го спрле някой, който си заслужава!
petinka67 (Петя Кръстева)

2009-05-12T22:42:24+03:00

О, йе!!!
Разкош си!
И мен ме изпълни!
desito_t (Десислава Танева)

2009-05-12T22:35:15+03:00

Не исках да прегръщам топло тяло,
с ръце, които свикнаха да пускат,
защото никой не е с мен изцяло
и всички ненадейно ме напускат.

...

Не исках да застина равнодушна,
когато знам, че трепет ме зовеше
и в порива отново да Го гушна,
прозрях, че не е този, който беше.

...

Когато тръгнах, мислейки за края,
реших, че няма никога да спирам.

И не трябва да се спираш....
Стелия (Калина Игнатова)

2009-05-12T20:54:22+03:00

Стиха ти е прекрасен! Но ме разтърси...Спирай, спирай, преди края има още толкова много неща!