Все по-лош май че ставам,
все по-лош...
Ден след ден – продължавам.
И нощ
все по-често се спуска над мен.
Имам вече живот подреден.
Не че тъна в разкош,
но в безчувствие тъна.
Все по-лош май че ставам,
все по-лош...
И сърцето ми, сякаш от камък,
все по-рядко разтапя се в жал.
Не усеща то болка,
а си прави кодош
със нещастника жалък...
Все по-лош явно ставам,
все по-лош...
Може би се предавам?
Губя сила и мощ,
ала злоба добавям.
В схватка с тъмната нощ,
нямам избор –
ще трябва
да спася своя ден!
Или таз хищница жадна
ще погълне и мен.
© Борко Бърборко Все права защищены