6.03.2011 г., 21:20

Решителна схватка

918 0 10

Все по-лош май че ставам,

все по-лош...

 

Ден след ден – продължавам.

И нощ

все по-често се спуска над мен.

Имам вече живот подреден.

Не че тъна в разкош,

но в безчувствие тъна.

Все по-лош май че ставам,

все по-лош...

 

И сърцето ми, сякаш от камък,

все по-рядко разтапя се в жал.

Не усеща то болка,

а си прави кодош

със нещастника жалък...

Все по-лош явно ставам,

все по-лош...

 

Може би се предавам?

Губя сила и мощ,

ала злоба добавям.

 

В схватка с тъмната нощ,

нямам избор –

ще трябва

да спася своя ден!

Или таз хищница жадна

ще погълне и мен.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борко Бърборко Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...