20 июн. 2012 г., 10:43

Rest in peace 

  Поэзия
448 0 2

 

 

 

 

Ако днес любовта ти поредна очаква

най-последната зима 

от летен спектакъл,

ще запомни ли как 

между истини чака

всеки порив да спи в междучасия 

болка?

Ще запомни ли сините

тежки въздишки

и ще помни ли личния ден,

в който хора и звук  - дежурните нишки

отразяваха миг. 

А е после във теб –

разнолика  душа. 

И не мога да вярвам.

Моят  път е докрай. И е мой.

Всяка тиха надежда 

е последната мъка. 

Любовта нека има покой.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Геновева Христова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??