Rest in peace

20 jun 2012, 10:43

Poesía

447 0 2

Ако днес любовта ти поредна очаква

най-последната зима

от летен спектакъл,

ще запомни ли как

между истини чака

всеки порив да спи в междучасия

болка?

Ще запомни ли сините

тежки въздишки

и ще помни ли личния ден,

в който хора и звук - дежурните нишки

отразяваха миг.

А е после във теб –

разнолика душа.

И не мога да вярвам.

Моят път е докрай. И е мой.

Всяка тиха надежда

е последната мъка.

Любовта нека има покой.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.