Rest in peace
Ако днес любовта ти поредна очаква
най-последната зима
от летен спектакъл,
ще запомни ли как
между истини чака
всеки порив да спи в междучасия
болка?
Ще запомни ли сините
тежки въздишки
и ще помни ли личния ден,
в който хора и звук - дежурните нишки
отразяваха миг.
А е после във теб –
разнолика душа.
И не мога да вярвам.
Моят път е докрай. И е мой.
Всяка тиха надежда
е последната мъка.
Любовта нека има покой.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Христова Всички права запазени
