Ако днес любовта ти поредна очаква
най-последната зима
от летен спектакъл,
ще запомни ли как
между истини чака
всеки порив да спи в междучасия
болка?
Ще запомни ли сините
тежки въздишки
и ще помни ли личния ден,
в който хора и звук - дежурните нишки
отразяваха миг.
А е после във теб –
разнолика душа.
И не мога да вярвам.
Моят път е докрай. И е мой.
Всяка тиха надежда
е последната мъка.
Любовта нека има покой.
© Геновева Христова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
