6 апр. 2008 г., 21:56

Реституция

1.2K 0 19
 

 

И няма свято... Нищо не остана...

Отдавна свърши разпродажбата във нас.

Изхвърлихме иконите от храма.

Отчуждихме се... И дебнем се през рамо...

Като ученици, избягали от час.

 

Възвърнахме имотите заграбени,

едни забогатяха, а пък други - не!

Горяхме спомените изоставени,

на кладата на алчноста отдадени

и се заблуждавахме, че сме добре...

 

Сега е пусто... Храм отдавна няма...

Некролозите плющат като плесници!

Земята върнаха... Реална... Изтерзана...

Разграфена... Два на метър!!!... Без измама...

Реституция... За нашите душици...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© АГОП КАСПАРЯН Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...