6 abr 2008, 21:56

Реституция

  Poesía » Civil
1.2K 0 19
 

 

И няма свято... Нищо не остана...

Отдавна свърши разпродажбата във нас.

Изхвърлихме иконите от храма.

Отчуждихме се... И дебнем се през рамо...

Като ученици, избягали от час.

 

Възвърнахме имотите заграбени,

едни забогатяха, а пък други - не!

Горяхме спомените изоставени,

на кладата на алчноста отдадени

и се заблуждавахме, че сме добре...

 

Сега е пусто... Храм отдавна няма...

Некролозите плющат като плесници!

Земята върнаха... Реална... Изтерзана...

Разграфена... Два на метър!!!... Без измама...

Реституция... За нашите душици...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© АГОП КАСПАРЯН Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...