6 abr 2008, 21:56

Реституция

  Poesía » Civil
1.2K 0 19
 

 

И няма свято... Нищо не остана...

Отдавна свърши разпродажбата във нас.

Изхвърлихме иконите от храма.

Отчуждихме се... И дебнем се през рамо...

Като ученици, избягали от час.

 

Възвърнахме имотите заграбени,

едни забогатяха, а пък други - не!

Горяхме спомените изоставени,

на кладата на алчноста отдадени

и се заблуждавахме, че сме добре...

 

Сега е пусто... Храм отдавна няма...

Некролозите плющат като плесници!

Земята върнаха... Реална... Изтерзана...

Разграфена... Два на метър!!!... Без измама...

Реституция... За нашите душици...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© АГОП КАСПАРЯН Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...