И няма свято... Нищо не остана...
Отдавна свърши разпродажбата във нас.
Изхвърлихме иконите от храма.
Отчуждихме се... И дебнем се през рамо...
Като ученици, избягали от час.
Възвърнахме имотите заграбени,
едни забогатяха, а пък други - не!
Горяхме спомените изоставени,
на кладата на алчноста отдадени
и се заблуждавахме, че сме добре...
Сега е пусто... Храм отдавна няма...
Некролозите плющат като плесници!
Земята върнаха... Реална... Изтерзана...
Разграфена... Два на метър!!!... Без измама...
Реституция... За нашите душици...
© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени