Реституция
И няма свято... Нищо не остана...
Отдавна свърши разпродажбата във нас.
Изхвърлихме иконите от храма.
Отчуждихме се... И дебнем се през рамо...
Като ученици, избягали от час.
Възвърнахме имотите заграбени,
едни забогатяха, а пък други - не!
Горяхме спомените изоставени,
на кладата на алчноста отдадени
и се заблуждавахме, че сме добре...
Сега е пусто... Храм отдавна няма...
Некролозите плющат като плесници!
Земята върнаха... Реална... Изтерзана...
Разграфена... Два на метър!!!... Без измама...
Реституция... За нашите душици...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени
