17 июл. 2014 г., 10:47

Ретро

1K 0 10

Ретро


И пак съм лека и духовна,

обичаща живота до разпад.

Студена някак, безтегловна -

без чувства, зимен водопад.


Вървя през  мислите на хора,

забързани от своите  дела.

Усещам слаба преумора,

събирам сили, викам те: „Ела!".


В деня ми никъде те няма,

обзема ме тревога и тъга.

За миг съм сякаш глухоняма,

поглеждам  - има ли дъга?!


Изчезват всички цветове

и хората са черно-бели.

Живееш в други светове -

аз със спомените пожълтели…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Манипулирам Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Понякога не забелязваме дъгата, защото неволно я "прескачаме", подмамени от имагинерния блясък на пръстена на хоризонта. И по-добре негатив в черно и бяло, отколкото осветяване на цялата лента. Коментарът ми е малко абстрактен, но съм сигурен, че ще го разбереш!
    Стихото ми хареса! Поздрав за това, М.!
  • Благодаря, Миночка, Райна, Радост, Сънчето, Ирен,Росен и разбираа се, Лора! Много ме обнадеждавате и подкрепяте, чувствам се прекрасно от това! Бъдете здрави и щастливи!
  • На мен много ми хареса!!Наистина страхотна идея, превъзходни метафори!!Много интересно и увлекателно написано, думите се леят страхотно!Заглавието и изобщо цялото усещане от стихотворението е наистина завладяващо и много много интересно!Води те в друг свят!!Ето това е много смислено и красиво- "И пак съм лека и духовна,
    обичаща живота до разпад." Поздравления!!БРАВО!!
  • О, трогнахте ме! Какво топло посрещане! Благодаря за хубавите думи и за уюта, който ми предоставяте
  • В стари снимки,
    в пожелтелите листя-е тя.(.)!
    А ти си тук,
    на билото на цветната дъга!ДОБРЕ ДОШЛА!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...