Ретро
И пак съм лека и духовна,
обичаща живота до разпад.
Студена някак, безтегловна -
без чувства, зимен водопад.
Вървя през мислите на хора,
забързани от своите дела.
Усещам слаба преумора,
събирам сили, викам те: „Ела!".
В деня ми никъде те няма,
обзема ме тревога и тъга.
За миг съм сякаш глухоняма,
поглеждам - има ли дъга?!
Изчезват всички цветове
и хората са черно-бели.
Живееш в други светове -
аз със спомените пожълтели…
© Манипулирам All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
