Rondissima (Соня Емануилова)
111 696
29 мая 2010 г., 10:51

Ретро 

  Поэзия
493 0 7

РЕТРО

 

В кафенето е топло, пред нас по чаша коняк.

(вътре в мен - сибирски студ и мрак)

Не спираш да говориш, разпитваш със жар:

- Видя ли я оная как отново се оля?

Чу ли министъра какви ги говори?

Прочете ли за оня кретен и педал?

(... студът расте в мен...)

Усмихвам се, насилвам се,

за кой ли път да ти обясня –

- Не гледам телевизия и вестници не чета,

с клюки не се  занимавам – ни махленски, ни звездни

(от това студът в мен не намалява,

чудя се, ако наистина те  интересувам,

защо не ме попиташ какво харесвам,

 с какво се занимавам или просто как се чувствам)

 

Едва сега вдигаш очи и ме поглеждаш,

за да се увериш, че пред теб не стои извънземно.

Този поглед съвсем ми спусна пердето:

- Трябва да те запозная  с моята съседка.

Ще си допаднете много, дори  се обзалагам -

толкова е сигурно, колкото,

 че ще плачете заедно на сапунените опери.

 

Дори не разбираш, иронията не схвана,

продължаваш с някаква спортна драма.

Уж седя на стола, а вече не съм в кафенето...

(Колко ли струва коняка?

Всичките  пари, които имам,  са една едра банкнота)

 

Ставам, сега ме поглеждаш за втори път,

оставям парите (по пътя да не ми тежат),

повдигаш вежди:  – Ама къде така?

- Съжалявам, казвам, но ме чака дълъг път –

извънземните ме зоват.

(може би няма да ми говорят за вестници, радиo, телевизия,

знам ли, може би един от тях дори ще ме попита: Как си?)

© Соня Емануилова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??