Ретро
РЕТРО
В кафенето е топло, пред нас по чаша коняк.
(вътре в мен - сибирски студ и мрак)
Не спираш да говориш, разпитваш със жар:
- Видя ли я оная как отново се оля?
Чу ли министъра какви ги говори?
Прочете ли за оня кретен и педал?
(... студът расте в мен...)
Усмихвам се, насилвам се,
за кой ли път да ти обясня –
- Не гледам телевизия и вестници не чета,
с клюки не се занимавам – ни махленски, ни звездни
(от това студът в мен не намалява,
чудя се, ако наистина те интересувам,
защо не ме попиташ какво харесвам,
с какво се занимавам или просто как се чувствам)
Едва сега вдигаш очи и ме поглеждаш,
за да се увериш, че пред теб не стои извънземно.
Този поглед съвсем ми спусна пердето:
- Трябва да те запозная с моята съседка.
Ще си допаднете много, дори се обзалагам -
толкова е сигурно, колкото,
че ще плачете заедно на сапунените опери.
Дори не разбираш, иронията не схвана,
продължаваш с някаква спортна драма.
Уж седя на стола, а вече не съм в кафенето...
(Колко ли струва коняка?
Всичките пари, които имам, са една едра банкнота)
Ставам, сега ме поглеждаш за втори път,
оставям парите (по пътя да не ми тежат),
повдигаш вежди: – Ама къде така?
- Съжалявам, казвам, но ме чака дълъг път –
извънземните ме зоват.
(може би няма да ми говорят за вестници, радиo, телевизия,
знам ли, може би един от тях дори ще ме попита: Как си?)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Соня Емануилова Всички права запазени
