Скитницa
290 7826
31 июл. 2021 г., 13:41

Ретроградно, с привкус на обреченост 

  Поэзия » Другая
391 6 11

Отново съм различната,

изгубила се в нищото.

Душата ми себичната,

поглежда към Всевишния.

И търси се в стрелките

от времето ръждясали.

Посоките са в дните,

в компасите прашлясали.

От хаоса опиянена

се втурва към звездите.

Вселената нетленна,

пречупва светлините.

Пространства и безвремие,

в безкрая изкривени,

докосват се до мене

с мечти осиротели.

Вселената -ласкателка

пак пътя ми показва.

Звездите са жарава,

не спират да разказват,

че няма да е лесно

до себе си да стигна…

Любов. Съдба. Без ресто.

Живот- едно намигване.

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??