Скитницa
290 7826
Jul 31, 2021, 1:41 PM

Ретроградно, с привкус на обреченост 

  Poetry » Other
393 6 11

Отново съм различната,

изгубила се в нищото.

Душата ми себичната,

поглежда към Всевишния.

И търси се в стрелките

от времето ръждясали.

Посоките са в дните,

в компасите прашлясали.

От хаоса опиянена

се втурва към звездите.

Вселената нетленна,

пречупва светлините.

Пространства и безвремие,

в безкрая изкривени,

докосват се до мене

с мечти осиротели.

Вселената -ласкателка

пак пътя ми показва.

Звездите са жарава,

не спират да разказват,

че няма да е лесно

до себе си да стигна…

Любов. Съдба. Без ресто.

Живот- едно намигване.

© All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??