Ретроградно, с привкус на обреченост
Отново съм различната,
изгубила се в нищото.
Душата ми себичната,
поглежда към Всевишния.
И търси се в стрелките
от времето ръждясали.
Посоките са в дните,
в компасите прашлясали.
От хаоса опиянена
се втурва към звездите.
Вселената нетленна,
пречупва светлините.
Пространства и безвремие,
в безкрая изкривени,
докосват се до мене
с мечти осиротели.
Вселената -ласкателка
пак пътя ми показва.
Звездите са жарава,
не спират да разказват,
че няма да е лесно
до себе си да стигна…
Любов. Съдба. Без ресто.
Живот- едно намигване.
