Гърбът ми е белег до белег -

но няма да ме победят.

В мен има достатъчно смелост -

за да извървя своя път.

Не вярвам във тази омая...

И сякаш това не е моят град.

Но питам - кога ще узная -

защо тук съм чужд. Непознат.

Приемам таз болка безмълвно.

В мен сякаш се впиват стрели.

За кой ли път пак ще преглътна -

че мен също тъй ме боли.

И утре ще ида на преглед -

ще гледат в моята глава.

Какво става вътре във нея -

аз утре ще зная това.

И сякаш съм хванат във примка.

И ще ме изчезнат оттук....

Че на томографската снимка

личи си - отвътре съм друг.

И лъхва пак хлад край челото.

И тук идва съдния ден.

Но аз ще се бия - със злото.

И това е отсрочка за мен.

Опитвам ги - хиляди хватки -

с таз ледена, остра кама.

Сега, във последната схватка -

смъртта срещу мен е сама.

Не, песен последна не пея -

че мен не ме грабва нощта.

Но в тоз миг за обич копнея -

и тъй побеждавам смъртта.

И край нечий пак го предричам...

Отново обхваща ги страх.

И нищо, че аз съм самичък -

но пак съм заплаха за тях.

Отново се бия... Не питам

дали чухте моите слова.

Видял съм тъй много убити -

и бил съм се аз против това.

За мъст и реванш не мечтая -

макар че дойде моят час.

Изглеждам кат вас - обичаен.

Но всъщност не съм като вас.

Ти чувстваш, че аз те обичам -

и в мен също бие сърце.

Но аз си оставам различен -

и това не са моите ръце.

Но ти - ти си моята лейди.

В сърцето ми ти си една.

И зная - очакваш ме нейде

ти - моята мъдра жена.