Гърбът ми е белег до белег -
но няма да ме победят.
В мен има достатъчно смелост -
за да извървя своя път.
Не вярвам във тази омая...
И сякаш това не е моят град.
Но питам - кога ще узная -
защо тук съм чужд. Непознат.
Приемам таз болка безмълвно.
В мен сякаш се впиват стрели.
За кой ли път пак ще преглътна -
че мен също тъй ме боли.
И утре ще ида на преглед -
ще гледат в моята глава.
Какво става вътре във нея -
аз утре ще зная това.
И сякаш съм хванат във примка.
И ще ме изчезнат оттук....
Че на томографската снимка
личи си - отвътре съм друг.
И лъхва пак хлад край челото.
И тук идва съдния ден.
Но аз ще се бия - със злото.
И това е отсрочка за мен.
Опитвам ги - хиляди хватки -
с таз ледена, остра кама.
Сега, във последната схватка -
смъртта срещу мен е сама.
Не, песен последна не пея -
че мен не ме грабва нощта.
Но в тоз миг за обич копнея -
и тъй побеждавам смъртта.
И край нечий пак го предричам...
Отново обхваща ги страх.
И нищо, че аз съм самичък -
но пак съм заплаха за тях.
Отново се бия... Не питам
дали чухте моите слова.
Видял съм тъй много убити -
и бил съм се аз против това.
За мъст и реванш не мечтая -
макар че дойде моят час.
Изглеждам кат вас - обичаен.
Но всъщност не съм като вас.
Ти чувстваш, че аз те обичам -
и в мен също бие сърце.
Но аз си оставам различен -
и това не са моите ръце.
Но ти - ти си моята лейди.
В сърцето ми ти си една.
И зная - очакваш ме нейде
ти - моята мъдра жена.
© Стефан Янев Todos los derechos reservados