pepsi1975 (Пепи Оджакова)
252 3420
12 апр. 2009 г., 19:30

Ретроспекция 

  Поэзия
438 0 5

Познах те мигом във тълпата,

дори не беше остарял.

Но нещо бе помръкнало в душата

или аз така надявах се, комай.

 

Лицето ти, онова, засмяното,

приютило вече мъничко тъга.

И зениците с онези пламъци,

приковали са мъртвешка тишина.

 

Вървяхме на различни тротоари,

дори се сливахме в тълпата.

Но сякаш намагнитени сърцата,

принудиха ни безропотно да спрем.

 

Не искам времето да връщам,

за други то превърта своите стрелки.

Достатъчно ми беше само да те зърна,

за да знам, че неми сме души...

© Пепи Оджакова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??