Ретроспекция
Познах те мигом във тълпата,
дори не беше остарял.
Но нещо бе помръкнало в душата
или аз така надявах се, комай.
Лицето ти, онова, засмяното,
приютило вече мъничко тъга.
И зениците с онези пламъци,
приковали са мъртвешка тишина.
Вървяхме на различни тротоари,
дори се сливахме в тълпата.
Но сякаш намагнитени сърцата,
принудиха ни безропотно да спрем.
Не искам времето да връщам,
за други то превърта своите стрелки.
Достатъчно ми беше само да те зърна,
за да знам, че неми сме души...
© Пепи Оджакова All rights reserved.
