pepsi1975 (Пепи Оджакова)
252 3423
Apr 12, 2009, 7:30 PM

Ретроспекция 

  Poetry
411 0 5

Познах те мигом във тълпата,

дори не беше остарял.

Но нещо бе помръкнало в душата

или аз така надявах се, комай.

 

Лицето ти, онова, засмяното,

приютило вече мъничко тъга.

И зениците с онези пламъци,

приковали са мъртвешка тишина.

 

Вървяхме на различни тротоари,

дори се сливахме в тълпата.

Но сякаш намагнитени сърцата,

принудиха ни безропотно да спрем.

 

Не искам времето да връщам,

за други то превърта своите стрелки.

Достатъчно ми беше само да те зърна,

за да знам, че неми сме души...

© Пепи Оджакова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??