Познах те мигом във тълпата,
дори не беше остарял.
Но нещо бе помръкнало в душата
или аз така надявах се, комай.
Лицето ти, онова, засмяното,
приютило вече мъничко тъга.
И зениците с онези пламъци,
приковали са мъртвешка тишина.
Вървяхме на различни тротоари,
дори се сливахме в тълпата.
Но сякаш намагнитени сърцата,
принудиха ни безропотно да спрем. ...