Ретроспекция
Познах те мигом във тълпата,
дори не беше остарял.
Но нещо бе помръкнало в душата
или аз така надявах се, комай.
Лицето ти, онова, засмяното,
приютило вече мъничко тъга.
И зениците с онези пламъци,
приковали са мъртвешка тишина.
Вървяхме на различни тротоари,
дори се сливахме в тълпата.
Но сякаш намагнитени сърцата,
принудиха ни безропотно да спрем.
Не искам времето да връщам,
за други то превърта своите стрелки.
Достатъчно ми беше само да те зърна,
за да знам, че неми сме души...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепи Оджакова Всички права запазени
