pepsi1975 (Пепи Оджакова)
252 3420
12.04.2009 г., 19:30 ч.

Ретроспекция 

  Поезия
439 0 5

Познах те мигом във тълпата,

дори не беше остарял.

Но нещо бе помръкнало в душата

или аз така надявах се, комай.

 

Лицето ти, онова, засмяното,

приютило вече мъничко тъга.

И зениците с онези пламъци,

приковали са мъртвешка тишина.

 

Вървяхме на различни тротоари,

дори се сливахме в тълпата.

Но сякаш намагнитени сърцата,

принудиха ни безропотно да спрем.

 

Не искам времето да връщам,

за други то превърта своите стрелки.

Достатъчно ми беше само да те зърна,

за да знам, че неми сме души...

© Пепи Оджакова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??