21 нояб. 2019 г., 10:10

Такава ревност ме терзае 

  Поэзия » Любовная
1066 6 35

Такава ревност ме терзае

 

Такава ревност ме терзае

към моя рицар волнокрил...

Че туй гнети ме той не знае,

сънувам все ликът му мил...

"Не твой е само!" – все ечи

щом взорът му към мен лъчи.

 

Макар, че любовта си дръзка

доказвал ми е неведнъж...

За мен и за честта си мъжка

в дуел надвил би всеки мъж.

Но няма лек за този ад,

гори сред него стар и млад...

 

Ах, ревност, кой ти даде сила –

деня ми да превръщаш в нощ?

Змия, като че в мен си свила,

разяждаш ме с безумна мощ...

Гръдта ми клета пак се сви,

красив е моят мил, уви...

 

Пак в скръб сега съм – сянка бледа,

не ме теши ни Бог, ни друг...

В безмилост съм, луната гледа,

тя там стои – без цвят, без звук...

Честит е, който тъй е сам – 

без нежност, без любовен плам...

 

 

 

© Светла Асенова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Разбира се... 🙂
    С най - голямо удоволствие...
  • Искам да те помоля нещо. Ако издадеш книга, пиши ми. Бих искала да притежавам твоя стихосбирка. 🙂😍
  • Благодаря ти, Катенце! 💖
    Толкова си мила...
  • Много ми хареса. Има драматизъм, а ревността е другото лице на любовта.
    Наистина си уникална!
  • Иринка... 😀😀😀
    Много ми е приятно да разбера, че си запозната с любовните неволи на лирическата героиня... 😋
  • Светле, владееш ли бързото бягане?🤔
  • Тя - дамата крие стихчетата добре в деколтето си...
    А рицаря само трябва да внимава, когато се катери нощем по бръшляна, от към южната стена на замъка, за да й ги хвърля през прозореца... 😋
  • Лирическата героиня иска от Рицаря Сърценосец освен по цял ден да се попилява на бойното поле да й посвещава и по един пламенен стих всеки ден, в който по най - изкусен начин да засвидетелства любовта си към нея...
    А пък тя обещава по цял ден да си мисли за него, стегната в елегантния си корсет, загледана в далечината и докосвайки едва - едва струните на любимата си арфа... 😋
  • Албенка... ❤
    Да знаеш, че вече ще ми липсваш, ако не те виждам под моите стихове...
  • Светле, очарова ме!... Удоволствие е да се потопя в твоя поетичен свят!
  • Благодаря!
  • Уникално е , толкова нежно и умайно, докосва душата. Поздрави!
  • Наденце... ❤
    Това, че си тук много ме радва...
  • С вързани очи ще позная стилът ти, Нежност моя. Ревнуват само неуверените...
  • ...
    Гавраил, как успяваш всеки път да ме разведриш - не знам...
  • Чак пък толкоз ревност!Укроти я малко .Иначе ще увехне красивата гръд.Така де!
  • Благодаря ти, Дани!
    Такава е тя - да...
  • Ах, ревност, кой ти даде сила –
    деня ми да превръщаш в нощ?
    Змия, като че в мен си свила,
    разяждаш ме с безумна мощ...
    !!!
  • ...
    Благодаря ти, Ангел!
    Винаги намираш начин да ме зарадваш...
    Наистина - в това нелеко ежедневие...
  • Светла! Продължаваш да бъдеш с поезията си мост за мен през реката на тъжното и сиво ежедневие към един по-красив и ефирен свят!
    Благодаря ти!
  • Благодаря ти, Влади!
    Толкова ми е приятно - такива думи и то от теб...
  • Красива и много чувствена любовна лирика с трогателен финал. Поздравления от мен, Светла и поставям стихотворението ти в мои любими.
  • Благодаря ти, Пепи!
    Сякаш мъничко ревност, ако има никак няма да е зле...
  • Благодаря ти, Жени! ❤
    Толкова си мила, но истината е, че съм само един малък автор, който се вдъхновява от старинна поезия...
  • като чета, така... всички сме се сетили за Шекспир, Светле... таланта ти е безспорен... чудесна си!
  • Благодаря ти, Lia!
    Така й липсваш на страничката ми... ❤
  • Доста Шекспирово, но пък, Светле, чете се леко и приятно. Даже героинята си представих, но пък при теб нежността винаги е в повече и човек няма как да не откликне на написаното. А с ревността сме скарани отдавна. Не ми е присъща и избягвам да съм в нейната компания, може би и поради тази причина, не съм успяла и до сега да разбера хората, които я изпитват. Не, че ги съдя, всеки сам си знае, какво му е под кожата, но пък любовта за мен е много повече от чувството на притежание и страха от загуба, които всъщност са и почвата върху която може да расте ревността. Стана доста психологическо, за което ме извини. Поднесе ми нежно удоволствие, макар и подправено с историята за ревност. Благодаря.
  • Благодаря ти, Веси!
    Така е - в ревността и двете страни са губещи...
  • Хареса ми стихчето. Но няма полза от ревността. Руши всичко. Поздравления от мен!
  • Благодаря ти, Юри!
    Радвам се, че добави стиха ми в "Любими"...
  • Благодаря ти, Дени!
    Нещастни хора са ревнивците...
  • Браво. Актуална е темата за ревността. За мен, който ревнува не обича. Ревността е криворазбран израз на любов, свързан с егоистично желание да притежаваш човека, който смяташ, че обичаш. Страхотно стихотворение
  • Благодаря ти, Георги!
    Много си мил...
    Така е, Марианка...
    Много се радвам, че стиха ми ти е харесал... ❤
  • Харесах.
    Поздравявам те.
  • Благодаря ти, Марианка!
    Чудесно включване...
    Благодаря ти, Розали!
    Толкова си права...
Предложения
: ??:??