Такава ревност ме терзае
Такава ревност ме терзае
Такава ревност ме терзае
към моя рицар волнокрил...
Че туй гнети ме той не знае,
сънувам все ликът му мил...
"Не твой е само!" – все ечи
щом взорът му към мен лъчи.
Макар, че любовта си дръзка
доказвал ми е неведнъж...
За мен и за честта си мъжка
в дуел надвил би всеки мъж.
Но няма лек за този ад,
гори сред него стар и млад...
Ах, ревност, кой ти даде сила –
деня ми да превръщаш в нощ?
Змия, като че в мен си свила,
разяждаш ме с безумна мощ...
Гръдта ми клета пак се сви,
красив е моят мил, уви...
Пак в скръб сега съм – сянка бледа,
не ме теши ни Бог, ни друг...
В безмилост съм, луната гледа,
тя там стои – без цвят, без звук...
Честит е, който тъй е сам –
без нежност, без любовен плам...
© Светла Асенова All rights reserved.
