ТАМИ (Таня Панайотова)
78 172
6 июн. 2007 г., 13:28

Ревност 

  Поэзия
599 0 4
Ревнувам те от твоите стари срещи
с твоите несбъднати Жулиети,
които нещичко от мен са взели,
минавайки през твоя праг.
И всеки спомен твой, в мене болка ражда,
и всяка твоя мисъл ме краде,
така по-малка ме ограбваш,
към крах душата ми зовеш.

© Таня Панайотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много силен и прекрасен стих!
    Ревността няма граници и от нея често много боли.
    Много ми хареса стиха ти!
    Прекрасен е!
  • Таня, ревността е болест. Жестока, убиваща всичко хубаво в хората. Излекувай се от нея и ще видиш колко е добре после.

    Хубав стих!!! Поздрави!!!
  • Винаги ревността трябва да е с мярка!Поздрав!
  • И всеки спомен твой, в мене болка ражда,
    и всяка твоя мисъл ме краде...
    * * *
    Ревността е лош другар - опиянява... наранява... погубва!
    Поздрави!
Предложения
: ??:??