6 июн. 2007 г., 13:28

Ревност 

  Поэзия
694 0 4
Ревнувам те от твоите стари срещи
с твоите несбъднати Жулиети,
които нещичко от мен са взели,
минавайки през твоя праг.
И всеки спомен твой, в мене болка ражда,
и всяка твоя мисъл ме краде,
така по-малка ме ограбваш,
към крах душата ми зовеш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Панайотова Все права защищены

Предложения
: ??:??