6 июн. 2007 г., 13:28

Ревност

825 0 4
Ревнувам те от твоите стари срещи
с твоите несбъднати Жулиети,
които нещичко от мен са взели,
минавайки през твоя праг.
И всеки спомен твой, в мене болка ражда,
и всяка твоя мисъл ме краде,
така по-малка ме ограбваш,
към крах душата ми зовеш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Панайотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много силен и прекрасен стих!
    Ревността няма граници и от нея често много боли.
    Много ми хареса стиха ти!
    Прекрасен е!
  • Таня, ревността е болест. Жестока, убиваща всичко хубаво в хората. Излекувай се от нея и ще видиш колко е добре после.

    Хубав стих!!! Поздрави!!!
  • Винаги ревността трябва да е с мярка!Поздрав!
  • И всеки спомен твой, в мене болка ражда,
    и всяка твоя мисъл ме краде...
    * * *
    Ревността е лош другар - опиянява... наранява... погубва!
    Поздрави!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...