6 jun 2007, 13:28

Ревност

  Poesía
819 0 4
Ревнувам те от твоите стари срещи
с твоите несбъднати Жулиети,
които нещичко от мен са взели,
минавайки през твоя праг.
И всеки спомен твой, в мене болка ражда,
и всяка твоя мисъл ме краде,
така по-малка ме ограбваш,
към крах душата ми зовеш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много силен и прекрасен стих!
    Ревността няма граници и от нея често много боли.
    Много ми хареса стиха ти!
    Прекрасен е!
  • Таня, ревността е болест. Жестока, убиваща всичко хубаво в хората. Излекувай се от нея и ще видиш колко е добре после.

    Хубав стих!!! Поздрави!!!
  • Винаги ревността трябва да е с мярка!Поздрав!
  • И всеки спомен твой, в мене болка ражда,
    и всяка твоя мисъл ме краде...
    * * *
    Ревността е лош другар - опиянява... наранява... погубва!
    Поздрави!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...