Jun 6, 2007, 1:28 PM

Ревност

  Poetry
817 0 4
Ревнувам те от твоите стари срещи
с твоите несбъднати Жулиети,
които нещичко от мен са взели,
минавайки през твоя праг.
И всеки спомен твой, в мене болка ражда,
и всяка твоя мисъл ме краде,
така по-малка ме ограбваш,
към крах душата ми зовеш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Панайотова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много силен и прекрасен стих!
    Ревността няма граници и от нея често много боли.
    Много ми хареса стиха ти!
    Прекрасен е!
  • Таня, ревността е болест. Жестока, убиваща всичко хубаво в хората. Излекувай се от нея и ще видиш колко е добре после.

    Хубав стих!!! Поздрави!!!
  • Винаги ревността трябва да е с мярка!Поздрав!
  • И всеки спомен твой, в мене болка ражда,
    и всяка твоя мисъл ме краде...
    * * *
    Ревността е лош другар - опиянява... наранява... погубва!
    Поздрави!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...