rudin (Иван Христов)
858 1444
2 мар. 2012 г., 05:39

Ревност 

  Поэзия » Любовная
855 0 8

Тази вечер във чата те няма.

И ликът ти го няма встрани.

Пак прокрадна се болката няма

щом зелената точка се скри.

 

Друга вечер ме глождат окати

двете точици в десния край.

Чаках твойта поява, когато

от екрана изчезнаха май.

 

И си мисля: говорят си тия

все за техни интимни неща.

А от взиране моята шия

със сърцето наболва и тя...

© Иван Христов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • !
  • "В добрите стари времена,
    разказват, имало такива,
    човек общувал чрез писма.
    С моми на срещи той отивал
    А който пишел стихове,
    печатал в вестници и книги.
    Жените любели мъже,
    а не различни шушумиги.
    Тъй баба дядо ми узнала.
    За нея пеел серенади.
    Съпруг във него тя признала.
    Те влюбени били и млади.

    А днес без интернет не става.
    Днес всички "чатят" вече в "нета".
    И всички всичко днес узнават
    с "търсачките" на интернета.
    И стих,и филм,и песен нова
    ти там ще можеш да откриеш.
    Макар, че "нета" е окова,
    от него няма да се скриеш!"

    Пенка Харалампиева
  • Ванка, нещо тук послъгваш! Ти си човек на непосредствени усещания и възприятия, така че едва ли една виртуална закачка, ще се закачи и за сърдечните ти чувства.
    Шега!
  • на мен ми беше забавно
  • Все си мислех, че вие мъжете сте оперирани от това чувство.Браво много е хубаво.
  • Познато усещане.. Хареса ми!
  • Общуването, лице в лице, се изроди...Затова имаме фалшиви приятелства, и мисъл, която щом вдигнат палец за снимка, означава, че и нас харесват...Животът не е фейсбук.
  • Да боли! Живи сме, Рудин... Поздрав!
Предложения
: ??:??