2 мар. 2012 г., 05:39

Ревност

968 0 8

Тази вечер във чата те няма.

И ликът ти го няма встрани.

Пак прокрадна се болката няма

щом зелената точка се скри.

 

Друга вечер ме глождат окати

двете точици в десния край.

Чаках твойта поява, когато

от екрана изчезнаха май.

 

И си мисля: говорят си тия

все за техни интимни неща.

А от взиране моята шия

със сърцето наболва и тя...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • !
  • "В добрите стари времена,
    разказват, имало такива,
    човек общувал чрез писма.
    С моми на срещи той отивал
    А който пишел стихове,
    печатал в вестници и книги.
    Жените любели мъже,
    а не различни шушумиги.
    Тъй баба дядо ми узнала.
    За нея пеел серенади.
    Съпруг във него тя признала.
    Те влюбени били и млади.

    А днес без интернет не става.
    Днес всички "чатят" вече в "нета".
    И всички всичко днес узнават
    с "търсачките" на интернета.
    И стих,и филм,и песен нова
    ти там ще можеш да откриеш.
    Макар, че "нета" е окова,
    от него няма да се скриеш!"

    Пенка Харалампиева
  • Ванка, нещо тук послъгваш! Ти си човек на непосредствени усещания и възприятия, така че едва ли една виртуална закачка, ще се закачи и за сърдечните ти чувства.
    Шега!
  • на мен ми беше забавно
  • Все си мислех, че вие мъжете сте оперирани от това чувство.Браво много е хубаво.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...