2.03.2012 г., 5:39 ч.
Ревност
Тази вечер във чата те няма.
И ликът ти го няма встрани.
Пак прокрадна се болката няма
щом зелената точка се скри.
Друга вечер ме глождат окати
двете точици в десния край.
Чаках твойта поява, когато
от екрана изчезнаха май.
И си мисля: говорят си тия
все за техни интимни неща.
А от взиране моята шия
със сърцето наболва и тя...
© Иван Христов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
!
-
"В добрите стари времена,
разказват, имало такива,
човек общувал чрез писма.
С моми на срещи той отивал
А който пишел стихове,
печатал в вестници и книги.
Жените любели мъже,
а не различни шушумиги.
Тъй баба дядо ми узнала.
За нея пеел серенади.
Съпруг във него тя признала.
Те влюбени били и млади.
А днес без интернет не става.
Днес всички "чатят" вече в "нета".
И всички всичко днес узнават
с "търсачките" на интернета.
И стих,и филм,и песен нова
ти там ще можеш да откриеш.
Макар, че "нета" е окова,
от него няма да се скриеш!"
Пенка Харалампиева -
Ванка, нещо тук послъгваш! Ти си човек на непосредствени усещания и възприятия, така че едва ли една виртуална закачка, ще се закачи и за сърдечните ти чувства.
Шега! -
на мен ми беше забавно
-
Все си мислех, че вие мъжете сте оперирани от това чувство.Браво много е хубаво.
-
Познато усещане.. Хареса ми!
-
Общуването, лице в лице, се изроди...Затова имаме фалшиви приятелства, и мисъл, която щом вдигнат палец за снимка, означава, че и нас харесват...Животът не е фейсбук.
-
Да боли! Живи сме, Рудин... Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
