2.03.2012 г., 5:39

Ревност

967 0 8

Тази вечер във чата те няма.

И ликът ти го няма встрани.

Пак прокрадна се болката няма

щом зелената точка се скри.

 

Друга вечер ме глождат окати

двете точици в десния край.

Чаках твойта поява, когато

от екрана изчезнаха май.

 

И си мисля: говорят си тия

все за техни интимни неща.

А от взиране моята шия

със сърцето наболва и тя...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !
  • "В добрите стари времена,
    разказват, имало такива,
    човек общувал чрез писма.
    С моми на срещи той отивал
    А който пишел стихове,
    печатал в вестници и книги.
    Жените любели мъже,
    а не различни шушумиги.
    Тъй баба дядо ми узнала.
    За нея пеел серенади.
    Съпруг във него тя признала.
    Те влюбени били и млади.

    А днес без интернет не става.
    Днес всички "чатят" вече в "нета".
    И всички всичко днес узнават
    с "търсачките" на интернета.
    И стих,и филм,и песен нова
    ти там ще можеш да откриеш.
    Макар, че "нета" е окова,
    от него няма да се скриеш!"

    Пенка Харалампиева
  • Ванка, нещо тук послъгваш! Ти си човек на непосредствени усещания и възприятия, така че едва ли една виртуална закачка, ще се закачи и за сърдечните ти чувства.
    Шега!
  • на мен ми беше забавно
  • Все си мислех, че вие мъжете сте оперирани от това чувство.Браво много е хубаво.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...