Въздухът и Огънят танцуват,
а танцът им разказва за страстта
и чувствата, по-силни от вихрушка
в илюзията на нежност и лъжа.
Да те желая, чувствам, забранено е,
обладана съм от ревността,
от мисли пламенни, ако простено е,
дали си сам, или с друга ти сега.
Сърцето ми тупти във такт нахален,
отброява дните самота
и всеки миг без тебе е безкраен,
обричащ мене на тъга.
А твоят поглед ме следи ревниво
да не те заменя с по-добър сега,
онзи, който омаях аз фалшиво,
а ти си лош избор на мига.
Разпалвам страстите ти скрити,
ще ме обичаш ли, ако ме вземе във нощта?
Огъня подклаждам със заблуди тихи,
с надежда да ме оцениш така.
Умирам в чувствата тъй силни,
защо обикнах те и докога
ще страдам със сълзи от дъжд измити,
ревниво искам те... ела!
(03.06.2010)
© Сирарпи Мирзоян Все права защищены