Въздухът и Огънят танцуват,

а танцът им разказва за страстта

и чувствата, по-силни от вихрушка

в илюзията на нежност и лъжа.

Да те желая, чувствам, забранено е,

обладана съм от ревността,

от мисли пламенни, ако простено е,

дали си сам, или с друга ти сега.

Сърцето ми тупти във такт нахален,

отброява дните самота

и всеки миг без тебе е безкраен,

обричащ мене на тъга.

А твоят поглед ме следи ревниво

да не те заменя с по-добър сега,

онзи, който омаях аз фалшиво,

а ти си лош избор на мига.

Разпалвам страстите ти скрити,

ще ме обичаш ли, ако ме вземе във нощта?

Огъня подклаждам със заблуди тихи,

с надежда да ме оцениш така.

Умирам в чувствата тъй силни,

защо обикнах те и докога

ще страдам със сълзи от дъжд измити,

ревниво искам те... ела!

 (03.06.2010)