13 окт. 2016 г., 23:35

Ревност 

  Поэзия » Любовная
718 3 2

Изгубил съм горчивината,

когато очите ти блестят за друг.

Сърцето ти – камбанка в злато,

издава светъл звук.

Макар неискана – тъгата

по-силен прави ме дори…

Изгубил съм горчивината,

когато подменяш ме със своите мечти.

Знам, нежността ти непозната

във тъмното блести.

Макар неискана, тъгата

по-силен прави ме дори…

Изгубил съм…

Аз губя себе си, когато

уплашено се луташ във нощта!

Останеш ли със самотата,

не мога да си го простя!

Без никого във твоите дни,

ревнувам те от теб самата

и слаб съм!

Разбери!

© Георги Динински Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хубаво откровение!
  • Хм! Виж, как слабият може да се превърне в палач, защото ревността е палач, Палач на слабия, палач на другия.
Предложения
: ??:??