13.10.2016 г., 23:35 ч.

Ревност 

  Поезия » Любовна
4.8 / 4
759 3 2

Изгубил съм горчивината,

когато очите ти блестят за друг.

Сърцето ти – камбанка в злато,

издава светъл звук.

Макар неискана – тъгата

по-силен прави ме дори…

Изгубил съм горчивината,

когато подменяш ме със своите мечти.

Знам, нежността ти непозната

във тъмното блести.

Макар неискана, тъгата

по-силен прави ме дори…

Изгубил съм…

Аз губя себе си, когато

уплашено се луташ във нощта!

Останеш ли със самотата,

не мога да си го простя!

Без никого във твоите дни,

ревнувам те от теб самата

и слаб съм!

Разбери!

© Георги Динински Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Не беше ден, не бе дори година! Изминаха тъй много дълги дни, откакто ти, от този свят замина – дете...
  • Сега си пътник в есента белязан от сто жълтеещи през клоните посоки. Вървиш невиждащо, с листа према...
  • Когато с теб се видим, замълчи. Недей да ми разказваш тишините си. У мене точно толкова боли и рани ...

Още произведения »