Ревност

13.10.2016 г., 23:35 ч.

Поезия » Любовна

719 3 2

Изгубил съм горчивината,

когато очите ти блестят за друг.

Сърцето ти – камбанка в злато,

издава светъл звук.

Макар неискана – тъгата

по-силен прави ме дори…

Изгубил съм горчивината,

когато подменяш ме със своите мечти.

Знам, нежността ти непозната

във тъмното блести.

Макар неискана, тъгата

по-силен прави ме дори…

Изгубил съм…

Аз губя себе си, когато

уплашено се луташ във нощта!

Останеш ли със самотата,

не мога да си го простя!

Без никого във твоите дни,

ревнувам те от теб самата

и слаб съм!

Разбери!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

sisi6571 (Светла Илиева)

2017-02-12T21:58:11+02:00

Хубаво откровение!
Anita765 (Ани Монева)

2016-11-02T14:31:22+02:00

Хм! Виж, как слабият може да се превърне в палач, защото ревността е палач, Палач на слабия, палач на другия.