Oct 13, 2016, 11:35 PM

Ревност 

  Poetry » Love
717 3 2

Изгубил съм горчивината,

когато очите ти блестят за друг.

Сърцето ти – камбанка в злато,

издава светъл звук.

Макар неискана – тъгата

по-силен прави ме дори…

Изгубил съм горчивината,

когато подменяш ме със своите мечти.

Знам, нежността ти непозната

във тъмното блести.

Макар неискана, тъгата

по-силен прави ме дори…

Изгубил съм…

Аз губя себе си, когато

уплашено се луташ във нощта!

Останеш ли със самотата,

не мога да си го простя!

Без никого във твоите дни,

ревнувам те от теб самата

и слаб съм!

Разбери!

© Георги Динински All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хубаво откровение!
  • Хм! Виж, как слабият може да се превърне в палач, защото ревността е палач, Палач на слабия, палач на другия.
Random works
: ??:??