Ревност и лъжа
защо не си ти тъй вечна,
да няма ревност и раздяла,
да бъдеш чиста и тъй бяла!
Защо таз ревност съществува,
раздялата така боли,
душата трудно се лекува,
когато си заминеш ти!
Не може ли с ръка да махнем,
лъжите двама си простим
и страстите любовни да се върнат,
любов отново да творим!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Людмил Павловски Все права защищены
