17.05.2004 г., 18:29

Ревност и лъжа

2.2K 0 4
Любов, любов така далечна,
защо не си ти тъй вечна,
да няма ревност и раздяла,
да бъдеш чиста и тъй бяла!

Защо таз ревност съществува,
раздялата така боли,
душата трудно се лекува,
когато си заминеш ти!

Не може ли с ръка да махнем,
лъжите двама си простим
и страстите любовни да се върнат,
любов отново да творим!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмил Павловски Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е добро
  • Подкрепям пепина, защото дори на този етап започва да се чувства една еднотипност, едно много близко звучене на стихотворенията ти (идейно и стилово). Наистина може да опиташ малко да "разчупуш калъпа" - дори да не се получи хубаво стихотворение ще бъде от полза.
  • Добре е. Оформяш свои собствен стил, това е по принцип много ценно , но все пак внимавай да не стане творчеството ти монотонно. Имаш талант, работи.
  • Хубаво е.Само една поправка "лъжите двамата да си простим" това е.Оценка 6

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...