17.05.2004 г., 18:29 ч.

Ревност и лъжа 

  Поезия
1745 0 4
Любов, любов така далечна,
защо не си ти тъй вечна,
да няма ревност и раздяла,
да бъдеш чиста и тъй бяла!

Защо таз ревност съществува,
раздялата така боли,
душата трудно се лекува,
когато си заминеш ти!

Не може ли с ръка да махнем,
лъжите двама си простим
и страстите любовни да се върнат,
любов отново да творим!

© Людмил Павловски Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много е добро
  • Подкрепям пепина, защото дори на този етап започва да се чувства една еднотипност, едно много близко звучене на стихотворенията ти (идейно и стилово). Наистина може да опиташ малко да "разчупуш калъпа" - дори да не се получи хубаво стихотворение ще бъде от полза.
  • Добре е. Оформяш свои собствен стил, това е по принцип много ценно , но все пак внимавай да не стане творчеството ти монотонно. Имаш талант, работи.
  • Хубаво е.Само една поправка "лъжите двамата да си простим" това е.Оценка 6
Предложения
: ??:??