24 окт. 2014 г., 22:17

Революции

459 0 0

 

Революции

Проблясват мълнии!
Клокочат земетръси.
Ръмжи  утробата
на земните недра!
На барикадите коси
с откоси къси,
Смъртта
по стоезичната тълпа...

Разрива пластовете,
хората съдбите;
загасват Месечини
и Слънца ...
Наопаки обръщат
нощите и дните;
зареждат с мъст
ранените сърца...

Разкъсват нишките,
и корени изтръгват...
Стихията до тука
няма да се спре!
С ръце незащитени
въглени се носят...
Не значи нищо
тука, че се мре!

Издухват мухъла...
Отварят се вратите!
Изхвърлят на боклука
всяка жива смрад...
Покълват семена
несети в низините,
променя се
забъркания свят!

Конете галопират 
с новите ездачи...
Но пак се тръгва
по отъпкания път!
И бедната тълпа,
към Никъдето крачи...
И пак по старому,
нещата се коват!..

Какъв е смисъла
да дразни ме Съдбата,
да се избиваме във
кървави борби?!
Какъв е смисъла
тогава на Обрата,
щом  нищо
няма
да се промени?!
 06.12.-03.01. 1974г. София

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...