Революции

Проблясват мълнии!
Клокочат земетръси.
Ръмжи  утробата
на земните недра!
На барикадите коси
с откоси къси,
Смъртта
по стоезичната тълпа...

Разрива пластовете,
хората съдбите;
загасват Месечини
и Слънца ...
Наопаки обръщат
нощите и дните;
зареждат с мъст
ранените сърца...

Разкъсват нишките,
и корени изтръгват...
Стихията до тука
няма да се спре!
С ръце незащитени
въглени се носят...
Не значи нищо
тука, че се мре!

Издухват мухъла...
Отварят се вратите!
Изхвърлят на боклука
всяка жива смрад...
Покълват семена
несети в низините,
променя се
забъркания свят!

Конете галопират 
с новите ездачи...
Но пак се тръгва
по отъпкания път!
И бедната тълпа,
към Никъдето крачи...
И пак по старому,
нещата се коват!..

Какъв е смисъла
да дразни ме Съдбата,
да се избиваме във
кървави борби?!
Какъв е смисъла
тогава на Обрата,
щом  нищо
няма
да се промени?!
 06.12.-03.01. 1974г. София